Надценените приходи и увеличените разходи в първите седем месеца на годината са основният проблем на държавните финанси

„Основните проблеми на държавните финанси на този етап са в планирането на приходите в бюджета за 2014 г., които няма да се изпълнят в рамките на приетия закон, и в увеличените разходи за първите седем месеца на годината“. Това заяви министърът на финансите Румен Порожанов на пресконференция след заседанието на Министерския съвет, на което правителството се запозна с доклада за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма (КФП) от началото на годината до 31 юли.
Диспропорцията, която се отчита между планирането и изпълнението на приходите, директно влияе върху КФП, каза Порожанов. Дефицитът по КФП към края на юли е
в размер на 1 147,2 млн. лв., формиран от дефицит по националния бюджет в размер на 647 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 499,7 млн. лева. За сравнение със същия период на 2013 г. дефицитът е бил 167 млн. лева.
„Основните проблеми са от планирането на приходите – заложени са 2 млрд. повече приходи по КФП, в това число 1,7 млрд. лв. данъчни приходи, от отчетените през 2013 година или с 11% повече от 2013 г. при макрорамка на икономически ръст от 1,8%“, обясни министър Порожанов. Залагането на надценена приходна част предполага повече разходи – за първите 7 месеца на годината разходите са по-високи със 7,2% или 1,2 млрд. лв. спрямо същия период на миналата година. Министър Порожанов коментира, че е трябвало да се направи разумно изразходване на средствата, така че неизпълнението на приходите да бъде компенсирано с намаляване на разходи. Като пример за допълнително направени разходи той посочи, че от началото на година с постановления на МС са гласувани допълнителни разходи на министкерства и ведомства в размер на 867 млн. лв., от които към момента са усвоени 395 млн. лева. В тези допълнителни разходи са и около 150 млн. лв. на министерства и ведомства, направени за проекти и програми по Публичната инвестиционна програма „Растеж и развитие на регионите“. Към тях трябва да се добавят и общинските проекти по Програмата, които са за около 350 млн. лева. „Тези направени допълнителни разходи кореспондират и с дефицита, който днес отчитаме, тези по-големи разходи не са компенсирани с надценените планирани в държавния бюджет, но неизпълнени приходи.
Трябва да запазим дефицита в рамките на 3% и на касова, и на начислена основа“, беше категоричен министърът и заяви, че в МФ се работи активно за подобряване на работата на приходните администрации и повишаване събираемостта на приходите.
Вторият проблем пред бюджета са невъзстановените средства по двете оперативни програми – ОПОС и ОПРР, които са основната причина за формирания дефицит по евросредствата, уточни министър Порожанов. „Заявили сме пред ЕК 480 млн. лв. разходи, които не са възстановени по тези програми. Бюджетът на Национален фонд, в който са средствата за всички оперативни програми, е разчетен не за условията на спрени плащания на ЕС по програми. Министър Порожанов още веднъж повтори, че приоритет на правителството е възстановяването на спрените плащания по оперативните програми. „Ние ще осигурим ресурс за невъзстановените плащания, за да се минимизират негативните ефекти от загуба на средства по европейските фондове и прехвърляне на тези загуби като тежест на бюджета през следващата година, каза още той.
„Трудно ще избягаме при тези условия от актуализация на бюджета“ – подчерта министър Порожанов. Той уточни, че в момента се водят разговори с министерствата и ведомствата, за да се установи къде са най-големите проблеми за финансиране при условията на 15% намаляване на разходите им – предвид отражението на направената актуализация на бюджета на НЗОК. Министър Порожанов предвижда около 15 септември да се направи анализ и след това да се изготви проект за изменение на ЗДБРБ, който да се представи на следващото НС и правителство.
По отношение на Публичната инвестиционна програма министър Порожанов уточни, че в момента се събират данни от бенефициентите и се изготвя анализ, за да се види каква икономия може да се направи от определения за нея ресурс. Той  уточни, че не може да спира проекти, които са започнали и се предвижда скоро да се свика заседание на Междуведомствения съвет по Програмата, на което да се дискутира въпросът.
В отговор на журналистически въпрос за отражението на надзора на КТБ върху икономиката на страната министър Порожанов заяви, че всяко министерство трябва да направи анализ. МФ разглежда глобално решенията по темата и как те се отразяват на публичните финанси. Финансовият министър заяви, че „се търси решение на проблема с пазарен инструментариум, за да не се ангажират публични ресурси за спасяването или оздравяването на банката“, но уточни, че въпросите за банката са изцяло в отговорностите и компетенциите на БНБ.