С акта на кабинета се разрешава проблем, възникнал след влизането в сила на 1 юли т. г. на новия Закон за МВР. В него са изброени обектите, които вътрешното ведомство може да охранява, но след сключването на договори. В бюджета на Министерството на културата за 2014 г. обаче не са предвидени средства за такава дейност и не съществуват
резерви, които да позволят осигуряването на необходимия финансов ресурс.
Решението на Министерския съвет гарантира охраната на трите държавни културни института до 31 март 2015 г. Този срок дава възможност Министерство на културата да създаде необходимата организация за планиране и осигуряване на средства по бюджета за 2015 г. и за провеждане на процедурата за обществена поръчка и сключване договор за охрана.
Вицепремиерът Йордан Христосков е определен
за председател на НСТС
Правителството определи вицепремиера и министър на труда и социалната политика проф. Йордан Христосков за председател на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Представител на правителството в НСТС ще бъде и министърът на икономиката и енергетиката Васил Щонов.
НСТС е органът, в който се осъществяват консултациите между държавата и представителните организации на работниците и служителите и на работодателите по регулирането на трудовите и непосредствено свързаните с тях отношения, осигурителните отношения, както и въпросите на жизненото равнище. Състои се от по двама представители на имащите право на участие в него страни.
С друго решение заместник-министърът на здравеопазването Лидия Нейчева беше определена за представител на Министерството на здравеопазването и председател на Комисията по прозрачност. Решението ще позволи на Комисията да продължи нормално работата си. Поради освобождаването на всички заместник-министри от премиера Пламен Орешарски преди встъпването в длъжност на служебното правителство, в момента тя няма кворум за вземане на решения.
Аналогична промяна беше направена и в Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса – като представители на държавата са освободени бившите заместник-министри Бойко Пенков и Людмила Петкова. Новите членове са директорът на дирекция в МЗ доц. д-р Мариана Василева и заместник-министърът на финансите Кирил Ананиев, който е определен и за председател на Надзорния съвет на НЗОК.
Стара Загора, Варна и Перник
ще имат нови областни управители
Правителството освободи Живка Аладжова, Иван Великов и Михаил Михайлов като областни управители на Стара Загора, Варна и Перник. Длъжностите ще бъдат заети от Димитринка Петрунова, Стоян Пасев и Бойка Петрова.
Димитринка Петрунова е завършила Юридическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски” и има международни специализации по мениджмънт и търговска медиация, както и по право на Европейския съюз. От 1994 г. е адвокат към Адвокатската колегия в Стара Загора.
Стоян Пасев е инженер по технология на машиностроенето и металорежещите машини и магистър по право от Техническия университет във Варна. Има магистратура и по икономика и управление на търговията от Икономическия университет в града, както и следдипломна квалификация по международни икономически отношения в СА „Димитър Ценов” – Свищов. Адвокат е към Варненската адвокатска колегия, а от 2012 г. е и член на нейния дисциплинарен съвет.
Начело на областната администрация в Перник застава председателят на местната Търговско-промишлена палата. Бойка Петрова е магистър по икономика от УНСС, специализирала е мениджмънт в Техническия университет в София. Преди да оглави Пернишката търговско-промишлена палата през 2001 г., в продължение на 10 години е била неин главен секретар.
Правителството прие отчет
за финансовото състояние на държавата
за първите шест месеца на 2014 г.
Правителството се запозна с доклад на министъра на финансите за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма (КФП) за първото полугодие на 2014 г. Докладът е изготвен в изпълнение на чл. 135, ал. 1 на Закона за публичните финанси на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет.
В него се посочва, че изпълнението на консолидираната фискална програма (КФП) през първото полугодие на 2014 г. е преминала под знака на натиск върху бюджетното салдо, свързан както с по-ниските от планираните приходи, така и с напрежение при финансирането на разходите, основно поради замразените плащания от Европейската комисия към България по Оперативна програма „Околна среда“ и по две оси на ОП „Регионално развитие“. Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма на касова основа към юни 2014 г. е отрицателно в размер на 995,6 млн. лв., което се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 556,0 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 439,5 млн. лева. Съпоставено със същия период на предходната година, дефицитът по КФП се влошава номинално с 989,4 млн. лв. (1,2 п. п. от БВП).
Постъпилите приходи и помощи по консолидираната фискална програма за отчетния период са в размер на 14 170,1 млн. лв., или 45,7% от годишните разчети за 2014 г. при изпълнение на разчетите към полугодието на 2013 г. в размер на 46,6 процента. Съпоставено със същия период на миналата година, приходите по КФП остават номинално близки (нарастват с 4,3 млн. лв.). Общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) към края на месец юни възлиза на 11 179,6 млн. лв., което представлява 46% от годишните разчети за 2014 г., при 47,6% изпълнение на разчетите към полугодието на 2013 г. Съпоставено със същия период на предходната година данъчните постъпления нарастват номинално с 2,7% (294,3 млн. лв.), което значително изостава спрямо планирания ръст с разчетите към ЗДБРБ за 2014 г. на годишна база в размер на 6,5 процента.
Приходите в частта на преките данъци са 2 249,1 млн. лв., което е 52,1% от планираните за годината и нарастват с 11,2% спрямо първото полугодие на 2013 г. Постъпленията от корпоративни данъци бележат ръст от 3,8% (34,5 млн. лв.). Нарастване за първото полугодие на 2014 г. се отчита и при приходите от ДДФЛ – със 192,4 млн. лв., което е със 17,4% повече от същия период на м. г.
Приходите от косвени данъци са в размер на 5 402,1 млн. лв., което е 42,1% от програмата за годината при изпълнение на разчетите към полугодието на 2013 г. в размер на 46,1 процента. Постъпленията от косвени данъци към 30.06.2014 г. намаляват номинално с 91,7 млн. лв. спрямо същия период на миналата година в резултат основно на по-високите размери възстановени ДДС и акцизи през първото полугодие на 2014 г. в сравнение със същия период на 2013 г. Други фактори, които оказват влияние върху параметрите по изпълнението на приходите в групата са динамиката на вноса и износа, промените във валутните курсове, динамиката при вътрешното потребление и др. Не се оправдават в пълен размер някои от оптимистичните допускания на етапа на планирането, което прави разчетите по основни данъци в годишен план напрегнати. Постъпленията от ДДС са в размер на 3 486,6 млн. лв., или 42,1% от планираните за годината. За сравнение, изпълнението на годишните разчетите към полугодието на 2013 г. бе 47,1 процента. Съпоставено със същия период на предходната година приходите от ДДС се свиват с 3,4%, докато в разчета за годината е предвиден ръст в размер на 8,2 процента. Приходите от акцизи са в размер на 1 834,8 млн. лв., или 41,9% от планираните. За сравнение, изпълнението на разчетите към полугодието на 2013 г. бе 43,9 процента. Постъпленията от акцизи нарастват номинално с 1,6%, а в разчетите към ЗДБРБ за 2014 г. е предвиден ръст на годишна база в размер на 6,4 процента. Постъпленията от мита са 70,1 млн. лв., или 51,5% от разчета за годината. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 491,1 млн. лв., или 54,7% изпълнение на годишните разчети. Приходите от социалноосигурителни и здравни вноски са 3 037,3 млн. лв., което представлява 48,4% от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година, приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 4,5% (131,6 млн. лв.).
Неданъчните приходи са в размер на 1 824,1 млн. лв., което представлява 52,5% изпълнение на годишните разчети при 57,8 % към юни 2013 г. Това е с 367,9 млн. лв. по-малко от същия период на миналата година, което се дължи на базов ефект от постъпили еднократни приходи през първите шест месеца на 2013 г. от дивидент за държавата и от присъдена сума в полза на държавата по арбитражно дело. По-ниски спрямо юни 2013 г. са приходите от съдебни такси, приходите и доходите от собственост, глобите, санкциите и наказателните лихви, приходите от концесии и другите неданъчни приходи, като само при държавните и общинските такси и приходите от продажбата на нефинансови активи има повишение.
Постъпленията от помощи от страната и чужбина (вкл. помощите от фондовете на ЕС) са в размер на 1 166,4 млн. лв., което представлява 36,1% от разчета за годината. В сравнение с изпълнението към 30.06.2013 г. помощите са със 77,9 млн. лв. повече.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към 30.06.2014 г. възлизат на 15 165,7 млн. лв., което е 46,7% от годишния разчет. Спрямо юни 2013 г. общо разходите по КФП са нараснали с 993,7 млн. лв. (7,0%). Разходите по сметките за европейски средства (вкл. националното съфинансиране) нарастват с 612,5 млн. лв. спрямо същия период на 2013 г., което е свързано с приключването в края на програмния период на по-голяма част от проектите, изпълнявани с европейски средства, докато останалата част от увеличението се дължи на по-високите разходите по националния бюджет. Процентът на изпълнение спрямо годишния разчет при повечето групи разходи изпреварва този за същия период на 2013 г.
Нелихвените разходи са в размер на 14 364,0 млн. лв., което е представлява 48,2% от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи към края на първото полугодие на 2014 г. са в размер на 12 626,3 млн. лв. (50,9% от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетния прираст на държавния резерв) възлизат на 1 737,7 млн. лв. (34,8% от разчетите към ЗДБРБ за 2014 г.). Лихвените плащания са в размер на 240,1 млн. лв. (35,8% от планираните).
Частта от вноската на България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.06.2014 г. от централния бюджет, възлиза на 561,7 млн. лв., което е в съответствие с Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 1150/2000.
Размерът на фискалния резерв към 30.06.2014 г. е 6,6 млрд. лв., в т. ч. 5,9 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,7 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други. В съответствие с §1, т. 41 от Допълнителните разпоредби на Закона за публичните финанси, обхватът на фискалния резерв е променен, като се включват и вземанията от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.
Школата по публични финанси възстановява дейността си
Правителството възстанови статута, функциите и дейността на Школата по публични финанси като част от структурата на Министерството на финансите и одобри допълнителни разходи по бюджета на МФ за 2014 г. Средствата в размер 14 600 лв. са планирани в централния бюджет и са предназначени да обезпечат дейността й.
Школата е създадена като специализирано звено към МФ през 2003 г. През юли т. г. беше закрита, а дейността й премина към Института по публична администрация. Школата по публични финанси има дългогодишна практика и утвърдени резултати като звено в Министерството на финансите, което на базата на анализ на нуждите от обучение в публичния сектор разработва и предоставя специализирано професионално обучение в областта на бюджета и публичните финанси.
Възстановяването й ще позволи на Министерството на финансите да продължи да прилага добрата европейска практика за предоставяне на безплатно и достъпно обучение в областта на бюджета и финансовото управление и ще подпомогне изграждането на практически умения, компетентност и квалификация, необходими за функционирането на модерна и качествена администрация. Реализирането на приоритетите и целите на фискалната политика при управление на публичните ресурси обуславя необходимостта от постоянното повишаване на професионалната компетентност и квалификация на администрацията в областта на бюджета и публичните финанси. Новото национално и европейско законодателство в областта на бюджета и публичните финанси също е предизвикателство и обуславя необходимостта от провеждане на обучения по програма, разработена и координирана в рамките на Министерството на финансите.
Над 16 млн. лв. са отпуснати за преодоляване
на щетите от природни бедствия
Правителството прие постановление за одобряване на допълнителни разходи и трансфери в размер на 16 204 360 лв. Основната част от средствата – над 13 млн. лв., отиват в общините за изпълнение на проекти и дейности за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от природни бедствия. Най-пострадалите от наводненията в края на м. юни общини Варна и Добрич ще получат съответно над 1,8 млн. лв. и над 860 хил. лв. Към община Мизия, която все още се възстановява от пороя в началото на месеца, ще бъдат насочени 1 млн. лв. за овладяване на бедственото положение.
Останалите около 3 млн. лв. ще бъдат разпределени между Министерския съвет и министерствата на вътрешните работи, на здравеопазването, на образованието и науката и на регионалното развитие. Те са за възстановяване на разходи при участие в спасителни и неотложни аварийни дейности, ремонти на училища и болници и за изпълнение на програми за превенция на бедствия.
Решението за отпускане на средствата беше взето на първото заседание на Комисията за възстановяване и подпомагане в новия й състав, проведено миналата седмица с участието на премиера Георги Близнашки. Финансирането е осигурено от резерва за непредвидени и неотложни разходи по Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г.
Приета е тарифата, по която ще се заплащат предизборните предавания по БНТ и БНР
Министерският съвет одобри тарифата, по която партиите, коалициите и инициативните комитети ще заплащат предизборните предавания по Българската национална телевизия и Българското национално радио и техните регионални центрове в кампанията за произвеждане на избори за народни представители през 2014 година.
Изискването на Изборния кодекс е приемането на тарифата да стане не по-късно от 40 дни преди изборния ден. Целта на акта е да гарантира равнопоставено участие на кандидатите за депутати в предизборната кампания чрез програмите на обществените медии.
Тарифата е изготвена в съответствие с предложенията на ръководствата на БНТ и БНР. Формите, чрез които ще се представят кандидатите, са клипове, диспути портрети, анкети, интервюта и други, договорени с представители на партиите, коалициите и инициативните комитети.
Правителството определи състава на българската делегация за участие в Срещата на върха на НАТО
Правителството определи състава на българската делегация, която ще участва в срещата на най-високо равнище на НАТО на 4 и 5 септември в Уелс. Одобрената промяна в решението на Министерския съвет от м. юни т. г. се налага поради новия състав на кабинета.
В ръководената от президента Росен Плевнелиев делегация са включени министърът на външните работи Даниел Митов, министърът на отбраната Велизар Шаламанов, както и други представители на президентството и изпълнителната власт.
На Срещата на върха се очаква да бъдат обсъдени темите за „Новото НАТО“, Афганистан и трансатлантическата връзка, както и кризата в Украйна и произтичащите от нея стратегически последствия за европейската и международна сигурност. Предстои да бъдат взети стратегически решения, свързани със засилване на колективната отбрана, набелязване на необходимите мерки за укрепване на възпиращия и отбранителен потенциал на НАТО.
С друго решение бяха одобрени позицията и съставът на българската делегация за Конференцията на пълномощните представители на Международния съюз по далекосъобщения (МСД). Форумът ще се проведе в периода 20 октомври – 7 ноември Бусан, Република Корея. Ръководител на делегацията ни е министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Конференцията ще определи общата политика на МСД за следващия четиригодишен период като приеме отчетите за дейността на трите сектора на Съюза, както и стратегическите и финансови планове на Съюза. Предстои да бъдат избрани висшият ръководен състав на МСД, членовете на Съвета на МСД и на Комитета по радио регламента. В рамките на предстоящите избори България се кандидатира за преизбиране за член на Съвета на МСД за седми път, от квотата на регион „С”.
Очаква се в конференцията да вземат участие представители на правителствата на 193 държави-членки, както и на повече от 700 членове на секторите на МСД (по далекосъобщения, радио-комуникации и стандартизация), на международни финансови институции, водещи компании от сектора на информационните технологии и телекомуникациите и междуправителствени организации, които имат отношение към далекосъобщенията.
Осигурени са още 800 000 лв. за защита
на селскостопанската реколта
Правителството отпусна допълнителни 800 000 лв. за закупуване на противоградови ракети. Това е четвъртото за тази година подобно решение, чиято цел е да бъде защитена селскостопанската реколта.
Поради усложнената метеорологична обстановка в страната през 2014 г., до момента са използвани 13 170 противоградови ракети. През целия активен сезон за миналата година са изразходвани 5100, а през 2012 г. – 2800. За периода от 30 април до 5 август т. г. са проведени 260 въздействия върху 1494 градоопасни облака, чиято обща територия на градовите пътеки е била 100 225 000 дка. Допуснатите поражения в защитаваната територия са под 1 процент, което е спомогнало за спасяването на селскостопанска продукция за милиони лева.
Актуализиран е размерът на таксите за достъп
до пристанищна инфраструктура
Правителството прие постановление, с което се актуализира размерът на пристанищните такси, събирани от Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“.
С измененията размерът на таксите се осъвременява според инфлационните процеси, оценката на потребностите, измененията в нормативните актове през последните години и констатираните проблеми при прилагането на Тарифата от влизането й в сила през 2007 г. до настоящия момент, в т.ч. реализираните загуби от извършване на дейностите по приемане и обработване на отпадъци, резултат от корабоплавателната дейност.
Постигането на съответствие с измененията в законодателството и с политиката за определяне на таксите на базата на ефективни, прозрачни и недискриминационни принципи, ще допринесе за привличане на нови товари и пътници. От друга страна, чрез него ще се осигурят необходимите средства за изграждане и поддържане на пристанищната инфраструктура в пристанищата за обществен транспорт с национално значение, на зоните за маневриране и подхождане в пристанищната акватория и на подходните канали.
Засилва се контролът върху дейността
на почетните консули на България
На всеки четири години почетните консули на България в чужбина трябва да представят на министъра на външните работи отчет за дейността си. Това предвижда одобрена от правителството промяна в Наредбата за реда относно назначаване и приемане на почетни (нещатни) консулски длъжностни лица. Целта е да се засили контролът върху работата на почетните консули и ефективността от нея.
При непредставяне на отчета в срок или при отрицателна оценка за дейността на почетния консул, министърът на външните работи ще внася предложение в Министерския съвет за освобождаването му.
Основните функции на почетните консули са свързани с развитие и стимулиране на двустранните икономически, търговски, културни и научни отношения между България и съответната страна. В това свое качество те се ползват от улесненията, привилегиите и имунитетите, предвидени във Виенската конвенция за консулските отношения. Според нормативната уредба, почетните консули на България в чужбина могат да бъдат български граждани или граждани на други държави, като за дейността си те не получават възнаграждение.
Разширява се обхватът на тренировката «Тракийски орел 2014»
Правителството разреши преминаването през и пребиваването на българска територия на съюзнически сили от ВВС на САЩ в Европа (12 самолета и до 250 военнослужещи), които да изпълняват съвместно с българските ВВС ограничени мисии по охрана на въздушното пространство на България в рамките на интегрираната система за ПВО на НАТО по време на съвместната българо-американска летателна тренировка „Тракийски орел 2014”.
По време на учението „Тракийски орел”, което се провежда от 10 август до 12 септември, е се извършват тренировъчни полети за усъвършенстване на подготовката на екипажите, за което се планират разнородни тактически мисии и задачи.
Съвместното изпълнение с изтребители от българските и американските ВВС на ограничени мисии по охрана на въздушното пространство (зона дежурство във въздуха, визуално опознаване и съпровождане) в рамките на интегрираната система за ПВО на НАТО създава условия за повишаване на оперативната съвместимост на силите и средствата за ПВО на двете държави.
Няма коментари:
Публикуване на коментар